Имиграцията ли предизвика Brexit?

Имиграционната ситуация във Великобритания се оказа изключително важен фактор за излизането на страната от Европейския съюз (ЕС), пише в свой коментар преподавателят по международни финанси и банково дело в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) доц. д-р Силвия Трифонова. Според нея ядрото на проблема е широко разпространеното схващане, че имиграцията на Острова е оказала чувствителни ефекти върху пазара на труда. На историческия референдум на 23 юни Великобритания каза „Не” на членството в ЕС при това със значителна разлика. 17 410 742 британци, или 51,9% от жителите на Острова, гласуваха с „Нр” на членството на страната в ЕС. 16 141 241 жители (48,1%) дадоха своя вот „За” оставането на страната в Евросъюза.

След обявяването на окончателните резултати премиерът на страната Дейвид Камерън подаде оставка, посочвайки, че страната се нуждае от ново ръководство. Както той сподели: „Горд, че съм премиер на тази страна повече от 6 години… Резултатите от гласуването не ми дават повече правото да бъда капитан на нацията”.

Резултатите от референдума са силно поляризирани във Великобритания. 59,9% от всички 8,6 млн. жители на Лондон гласуваха „За” оставането на страната в ЕС. Двете административни части на Обединеното кралство – Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха убедително членството на Великобритания в Евросъюза. В Шотландия гласовете за проевропейския избор възлизат на 62%, а в Северна Ирландия – на 55,8%. На противоположната страна се оказаха Уелс, където 52,5% от жителите гласуваха за излизане от ЕС, както и останалата част на острова, където 57% от населението даде своя вот в полза на Brexit. Вотът на жителите в Средна Англия определи в крайна сметка окончателните резултати от историческия референдум. Както се отбеляза в британските медии: „Провинциална Англия победи срещу Лондон и келтите.”

Лондон е един от основните световни финансови центрове и в по-голямата си степен е проевропейски настроен. Освен това Лондон е космополитен метрополис, където 37% от населението са родени в чужбина. А дори в някои части на града над ½ от жителите са родени зад граница. На практика доминиращата част от гласувалите в полза на ЕС са хора с по-голяма практика и опит, които са по-добре образовани и квалифицирани, и имат търговски, икономически, финансови и други отношения с ЕС.

Лондон има най-големия брой имигранти – работници, родени в чужбина – от всички райони в Обединеното кралство. Около 37% от жителите на Лондон са имигранти, докато за Великобритания като цяло тази цифра е 13%. По-рано през януари тази година дори имаше прогнози, че към 2031 г. броят на имигрантите, живеещи в Лондон, ще достигне рекордния брой от 5 млн. В периода от 1971 г. до 2011 г. се отчете трикратен ръст на имигрантите в Лондон от 1 млн. през 1971 г. до 3 милиона през 2011 г. Очакванията са, че за първи път броят на жителите на Лондон, родени зад граница, може да надхвърлят броя на тези, които са родени във Великобритания. Тази цифра, плашеща местните британци, явно и нееднократно се афишираше по време на кампанията в полза на Brexit.

След Лондон английските региони, в които е най-голям делът на имигрантите, са както следва: Югоизточна Англия – 12,2%, Западен Мидланд – 11,6% ,и Източна Англия – 11%. За разлика от това Североизточна Англия се отличава с най-нисък дял на имигранти – 5.2%, следвана от Уелс – 5,9%, Северна Ирландия – 6,8% и Шотландия – 7,2%.

В периода между 1993 г. и 2014 г. броят на населението, родено извън Обединеното кралство, нараства над 2 пъти – от 3,8 млн. (7%) до около 8,3 млн. (13.1%). По време на същия период броят на чуждестранните граждани се увеличава от почти 2 млн. (3,6%) до повече от 5 млн. (8,5%). Най-висок ръст през този период е отчетен между 2005 г. и 2008 г. Този период съвпада със значителния приток на имигранти от Централна и Източна Европа след разширяването на ЕС през 2004 г. Най-вече това се отнася за Полша, Унгария и Литва.

Индия е страната, в която са родени най-голяма част от имигрантите в Обединеното кралство, докато Полша е начело на листата на страните, от където идват чуждестранните граждани на Острова. В частност, Индия, Полша и Пакистан са трите страни, където са родени имигрантите, с относителен дял, съответно – 9,2%, 9,1% и 6% от общия брой имигранти, следвани от Германия и Ирландия. Индия и Полша са двете топ държави според гражданството на чуждестранните граждани в Обединеното кралство, като поляците са най-мощната група, съставляваща около 15% от общия брой.

Що се отнася до района на Средна Англия – един от основните привърженици на Brexit – там антиевропейските нагласи са категорично обусловени от огромния приток на имигранти и заплахата от засилен натиск върху публичните услуги. През последните две десетилетия се отчете силен ръст на населението около големите британски градове вследствие на имиграционния поток.

Три пункта са в основата на дебата за имиграцията и за свободното движение на работна сила:

- Общата нетна миграция към Обединеното кралство възлиза на повече от 300 хил. души годишно (докато през 1995 г. е едва 50 хил.), въпреки че обявената цел на правителството е тя да бъде съкратена на по-малко от 100 хил. души [2]; - Според официалната статистика, нетната миграция от страните членки на ЕС наброява 184 хил. души годишно, а от страните извън ЕС – 188 хил.; - Жителите на ЕС имат право да живеят и работят, в която и да е страна членка.

Поддръжниците на членството на Великобритания в ЕС споделят, че имиграцията е позитивна за икономиката, а също и за имигрантите, особено тези от Евросъюза, тъй като те плащат повече под формата на данъци, отколкото получават.

Аргументите на британските поддръжници на Brexit срещу имиграцията обаче надделяват.